През Ренесанса,първата среща на Виктория и Катрин

Улиците бяха пълни с карети и всеки се чудеше как да се прибере по-бързо,защото се стъмняваше,а това беше любимото време за лов на вампирите.Само една карета се движеше бавно и спокойно без да се притеснява от околните.Вътре седеше Виктория,скрила лице зад ветрилото си.За повечето жители тя беше странната Графиня Елизабет Батори.В града и' се носеше славата на убийца,но това бяха слухове които бързо се потулиха.Сега тя беше поканена на поредния бал.Аристократите зестрогонци често я канеха,за да я ухажват, но тя беше ледена към всички тях и не им обръщаше внимание.Виктория разтърка с ръка коляното си,което бе наранила тази сутрин при езда.Изведнъш конете изцвириха и каретата спря пред огромно имение.Виктория осъзна,че е пристигнала и побърза да отвори вратата.Подаде ръката си,която беше обвита в прекрасна копринена ръкавица.
Човекът който въвеждаше гостите,стисна ръката и' нежно и и' помогна да слезне.
-Благодаря Ви.
Каза учтиво Виктория и последва господина до входната врата.Той пусна ръката и' и се върна,за да помогне на другите пристигнали гости.Входната врата се отвори и Виктория беше поразена от прекрасната бална зала.Беше въведена вътре и я попитаха за името и' след което беше съобщено на всички присъсващи за пристигането и'.Тя се поклони и тръгна бавно и елегантно към чашите с вино.Разтърка финото стъкло в ръката си и отпи малко.В залата познаваше почти всички,но нямаше жител който да не знае за нея.Всички се кланяха с възхищение пред нея,като изключим злите езици които от завист пускаха слухове за нея.Домакинът на бала излезе,беше Деймън Салваторе.Доста известен с баловете си.Всички в града го мислеха за женкар и алкохолик.Той подаде ръка на една дама и затанцуваха прекрасен валс.

Вече се бе стъмнило. Здрачът бе паднал, но бе доста оживено по улиците на града. Отвсякъде прииждаха карети. Имаше бал и всички знатни хора бяха поканени.
Катерина извади едно малко огледалце от дамската си чанта и се огледа внимателно в него. Тя се усмихна и одобри външният си вид. Изведнъж каретата спря. Катерина прибра обратно огледалцето в чантата си. Вратата на каретата се отвори и някакъв мъж й подаде ръка, за да слезе. Тя му се усмихна учтиво и пое ръката му. Слезе от каретата и тръгна към входа на огромното имение, където щеше да се проведе бала. Щом влезе тя остана впечатлена. Залата бе огромна и бе пусната музика. Имаше маси, отрупани с храна и вино. Имаше доста хора, но залата бе достатъчно голяма, за да няма сгъчкване.
Всички дами я гледаха със възхищение или завист. Имаше и защо. Роклята на Катерина беше просто съвършена и неповторима. От истинска коприна, с бледо кремав цвят и дипли, спускайки се по нея. Косата й бе накъдрена и оставена да се спуска по раменете й.
Катерина тръгна към млад мъж. Домакинът на бала - Деймън Салваторе. Той й подаде ръка и двамата затанцуваха валс. Катерина добре го умееше. По едно време тя забеляза нечии поглед вперен в нея. Обърна се и видя, че някаква дама я гледа с любопитство. Катерина се усмихна учтиво на Деймън и се откъсна от танца. Тръгна към дамата, като по пътя си взе напитка. Щом стигна Катерина й се усмихна учтиво и отпи глътка от виното си.
- Прекрасен бал, нали?
Попита я и зачака отговор.

Виктория оглеждаше внимателно всеки от присъстващите.Накрая спря поглед върху Деймън и очевидно новата му изгора.Загледа се в червената коприна която се спускаше по цялата рокля на дамата.Беше красива и елегантна Виктория харесваше жени със стил.След дълго гледане отдръпна погледа си към собствената си рокля.Определено беше една от най-скъпите и' в гардероба.Беше внесена от Азия,като съдържаше прекрасни орнаменти от азиатското изкуство.Платът беше от бледо розова коприна,а за подплата беше използвана доста изискана тъкан която галеше кожата на Виктория всеки път когато се движеше.Всичко това бе перфектно съчетано с кремаво на цвят нежно цвете в косата и' която бе вдигната на кок.Докато внимателно оглеждаше одеждата си бе прекъсната от нечий глас.Надигна глава и видя дамата с червената рокля.Виктория се усмихна мило и отпи от виното си.
-Разбира се!Залата е великолепна,а балът превъзходен.
Виктория се поклони както и трябваше да направи.
-Нека Ви се представя.Аз съм Графиня Елизабет Батори.
Дамата отново се поклони и зачака представянето на събеседничката си.

Катерина направи лек реверанс пред дамата и й се усмихна учтиво.
- Аз съм Катерина .. Катерина Петрова.
Момичето направи леко учудена физиономия след като чу фамилията й. Все пак Катерина не бе оттук и фамилията й звучеше леко странно. Все пак тук фамилиите бяха доста по различни.
Катерина се засмя леко и отпи още една глътка от питието си.
- Вие трябва да сте нова в града? Не съм Ви срещала?
Катерина познаваше всички в градчето и всички познаваха нея. Тя бе известна като момичето, чийто родители загинали при пожар и сега е дошла тук, за да започне начисто. Разбира се това бе една голяма лъжа и то пусната от самата нея. Но за да остане тук, Катерина трябваше да лъже. Тя не бе обикновено момиченце .. напротив, беше нещо много повече и много по-опасно. Създание, за което хората изобщо не подозираха и не знаеха. Но това бе нейната цел. Да надене маската на нещастно и беззащитно момиче. Разбира се, след пристигането й в града започнаха да стават доста странни неща за хората. Жертви с източена кръв .. убийства. Хората бяха уплашени, но си нямаха и идея кой е извършителят. Нямаше й да разберат..
Както й да е. Катерина погледна момичето й и се усмихна.

Виктория се озадачи името на момичето бе споменато в един от разговорите между два ангела.Госпожица Блейд успяваше да долавя разговори от време на време,това не се случваше по нейно желание те просто влизаха в главата и' и я побъркваха.Често се е случвало прислугата да я намира крещяща и си вадеха грешни изводи за здравното и' състояние.
-Съвсем не съм нова,просто не сме имали шанса да се запознаем госпожице Петрова.
Виктория имаше кос срещу Катерина който можеше да използва ако се опита да и' навреди.Тя беше чула всичко за нея,за това че е вампир,за лъжата и' и за извън брачното и' отроче.Виктория извърна поглед към един младеж който се опитваше да я покани за един танц.
-Съжалявам,милорд,но в момента разговарям с дамата.Може би по-късно ще Ви удостоя с вниманието си.
Той се извини и побърза да се махне.
-Глупави зестрогонци!
Каза тихо Виктория и отново извърна поглед към Катерина.
-Е,скъпа ми Катерина,защо сте се захванали с този женкар Деймън?
След последната дума "графинята" отпи от чашата си с вино.

Лек смях се откъсна от устата на Катерина, при думите на графинята. Защо си мислеха, че е женкар, алкохолик и още много неща. На нея това не й се харесваше, защото тя ценеше Деймън и тези неща, които се говореха за него не бяха изцяло истина. Пък и на него не му беше много приятно да чува тези неща за себе си.
Катерина се намръщи леко и изгледа дамата.
- Деймън не е такъв, какъвто го описват. Аз го познавам и тези неща, които се говорят за него са лъжа. И знам, че не му е приятно да слуша тези клевети.
Отвърна Катерина и се усмихна учтиво на дамата. Като стана дума за него, Катерина го потърси с поглед и го забеляза до масата с алкохола. Е, може би се падаше малко алкохолик. Тя се засмя леко.
- Ами Вие, Елизабет. Имате ли си някого .. любим?
Катерина я попита и я загледа в очакване за отговор.
Дамата се хареса на Катерина. Този разговори й допадаше, опознаваше я по-добре. Дамата й допадна.

Виктория се смути при въпроса на Катерина,но запази самообладание и се усмихна мило.
Реши да не и' разказва за Кастиел там всичко беше приключило поне докато не го намери.
-С толкова много подлеци гонещи парите ми смятате ли,че мога да имам любим?!?
Виктория се засмя звънливо,но изведнъш придоби сериозен вид.Току що някой внесе кръв в залата,един от минусите от твърде много раси в едно.Гладът обзе Виктория но дългите векове я бяха научили че тя не е вампир нито нещо от другите раси просто ги има всичките и се проявяват всяка пооделно от време на време.Катерина забеляза напрежението което постепенно нарастваше у Виктория,но не каза нищо самата тя се чувстваше по същия начин в момента.
-Катерина чувствам дискомфорт ако искате да излезем навън?
Предложи Виктория и посочи с поглед чашата с кръв точно в края на залата.Очакваше да е капан от ловците на вампири.Може би очакват да се втурнат към чашата разбира се скришом от останалите гости и да ги убият.Нямаше голямо значение единственото и' желание бе да излезе възможно най-бързо.

Изведнъж както си говореха Катерина усети до болка познат мирис. Мирис на удоволетворение и наслада .. мирисът на кръв. Забраненото питие. През всички тези векове тя се бе научила да се контролира доста добре и не се поддаваше на изкушението така лесно. Тя наостри сетивата си и усети, че кръвта е сипана в една винена чаша на една маса. Тя се учуди. Помисли си дали да не отиде и просто да я изпие. Но бързо се разколеба.
Елизабет й предложи да излезнат малко на чист въздух. Дали и тя бе усетила мириса и затова искаше да се махне? Разбира се, все пак тя не беше човешко същество. Катерина се колебаеше дали и тя е вампир тъй като напоследък в градчето идваха все повече и повече вампири. След като тя й предложи да се махнат оттук Катерина бе почти сигурна, че тя е вампир.
Разбира се се съгласи и двете излязоха извън залата.
На Катерина не й бе ясно чия беше кръвта в чашата и коя я е бил оставил. Предположи, че са членовете на съвета, тъй като те знаят за вампирите и правят планове за тяхното убийство и премахване от града. Сигурно това бе сложено от тях като примамка. Надявайки се, че някой неопитен и млад вампир ще се поддаде на изкушението и ще отпие от кръвта..
Катерина погледна към момичето и забеляза, че на лицето й се бе появила сериозно изражение.
- Добре ли сте?
Попита тя и я погледна в очите. Забеляза, че са леко потъмнели.

Щом Катерина се съгласи да се махнат от тук,Виктория тръгна бързо и стремглаво към изхода.Вън вече бе съвсем тъмно и само луната осветяваше запустелите улички.Виктория се спря до една от мраморните склуптури и се облегна леко като затвоти очи.Не се задържа дълго така и пак погледна,но този път се почувства много странно.Хвана се за главата,ангелите отново шушнеха,но сега бяха повече от един и думите им се разбъркваха в главата и'.Тя усети как някакъв гняв я изпълва отвътре.Катерина погледна учудено и се заинтересува.
-Да,добре съ....
Виктория замлъкна и изкрещя силно.После се строполяса пред стълбището без да осъзнава какво се случва с нея.Докато Катерина се тревожеше,Виктория получаваше видение ако можеше да се нарече така.Луцифер отново се бъркаше в главата и' и се мъчеше да я подлуди сега говореше пълни глупости с които я ядосваше.Тя не разбираше какъв е този тормоз първо разговорите с ангелите и второ непрестанното тормозене от страна на Луцифер.Изведнъж всичко утихна явно бе успяла да се пребори със силата която бе приложена върху нея.Отвори бавно очи и забеляза группа от хора.Това не и' се хареса,защото всички щяха да ппитат какво се е случило.
Виктория не се изправи,напротив остана си на стълбището като се опитваше да скрие почервенелите си очи.

Изведнъж момичето се строполяса на стълбите и започна да крещи. Катерина се стъписа и пристъпи назад от момичето колебливо. Тя не откъсваше очи от нея. Не знаеше какво я прихваща и какво й става. Дали полудяваше или пък .. жажда за кръв? Не едва ли. Но пак момичето се стори адски странно за Катерина. След известно време тя се успокои. Катерина пристъпи колебливо към нея и я погледна в лицето. Забеляза, че очите й са станали кърваво червени. Тя побърза да ги скрие, като сведе поглед надолу.
Катерина разбра, че тя не е просто обикновен вампир или нещо такова. Беше нещо по-различно. Съдейки по държанието й тя досега не бе срещала такова поведение при обикновените създания.
Тя реши, че вече е време да разкрият картите си. Погледна я и й се усмихна.
- Незнам какво Ви става, но не е нужно да се криете.
Каза Катерина и погледна момичето приятелски.
Графинята я изгледа странно. Явно не бе очаквала тази реакция от Катерина. Сигурно си е мислела, че ще я изгледа странно, ще побегне, ще повика помощ,.. но не и това.
Катерина я погледна и й подаде ръка да стане.

Виктория се изправи не беше особено учудена от реакцията на Катерина все пак и' беше известно,че е вампир и крие доста тайни.Дамата скръсти ръце пред вампирката.
-Оо стига с преструвките Катерина,много добре знам какво сте.
Тя повдигна едната си вежда като се зачуди откъде бе разбрала.
-Знам и някои от доста пикантните Ви тайни,но бъдете спокойна няма да разкажа на никого стига да не се опитате да ме предадете.
Катерина отново повдигна вежда като този път се засмя.
-Знам,че знаеш,че не съм човек,надявам се да не бъда предадена на ловците...в противен случай всички ще разберат за тайните Ви.
Виктория се усмихна и пристъпи към градината.Имаше дълга пътека постлана с най-различни видове цветя.Катерина я последва.
-Между другото самата аз съм лъжкиня излъгах Ви за името си.Всъщност съм Виктория Блейд.
Реши да и' се довери все пак имаше кос срещу нея.Но някак си Катерина се стори приятна за Виктория и може би това беше началото на едно хубаво приятелство.

Катерина остана леко изумена. Незнаеше, че и тя знаеше какво е. И тайната й. Ауч! Това накара Катерина да се ядоса и придоби изумена физиономия. Откъде знаеше това, кой й го бе казал, дали още някой знаеше за това?
Тя се опита да запази самообладание и последва момичето по пътеката.
- Не аз се преструвам на такава, каквато не съм .. "графиньо".
Отвърна Катерина и я изгледа с интерес. Засмя се при нейната реакция. Беше леко учудена. Явно не е очаквала Катерина да знае, че всъщност тя не е истинска графиня.
- Не можете да ме заблудите .. мога да разпознавам хората и не само.. - Катерина се засмя леко. - Идва нова дама тук и се представя за графиня, а никой не е чувал за нея. Разбира се бързо натрупахте репутация..
Умът на Катерина беше като стрела. Тя умееше да разсъждава и мисли правилно. И с тази нова графиня в града .. е това й се стори подозрително. Тя проучи дамата и се оказа, че никой в околностите не че чувал за "Графиня Батори". Разбира се неискаше да разваля играта и затова не й призна. Сега обаче тя си призна. Казваше се Виктория Блейд.
- И само да отбележа .. мисля, че Виктория е много по-хубаво име от Елизабет.
Отвърна Катерина и двете се засмяха леко.

» Къщата на Катрин
» Опиши предишния с първата буква от ника му..